РАЗВРЕЩЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разврещя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разврещя̀л се, -а се, -о се, мн. разврещѐли се, св., непрех. Разг. 1. Започвам силно да врещя; разврясквам се, развряквам се. — Чакай, сега ще разберем, ще го повикам. — Стой, ти луд ли си? — ..! Това е дете, ще се разврещи, та цялото село ще събере. В. Андреев, ПП, 9. Бебето се буди и се разврещява — било гладно. Ем. Масларова, ММ (превод) [еа].
2. Пренебр. Реагирам остро на нещо, като изразявам протест, несъгласие, недоволство от нещо; развиквам се, разкрещявам се. Доктор Карамихайлов .. сряза един опасен цирей .. на корема ми, .. отначало се опитаха да ме режат с местна упойка, но ме заболя ужасно и аз се разврещях до Бога, че лекарите са едни идиоти и лъжци, защото само обещаваха, че нищо няма да усетя. Г. Данаилов, ЗР, 85. Написах стихотворение .. то завършваше така: „Този, който отсече главата ми, всеки ден ми поднася венци.“ Сума народ се разврещял по този повод, види се — разпознавайки палача в себе си. Сега, 1999, бр. 211 [еа].